Close
Skip to content
Photo

Опера-алегория в две действия от Албена Петрович-Врачанска
Постскриптум на операта „Дон Жуан“ от В.А.Моцарт
Либрето: Яна Букова

Режисьор: Огнян Драганов
Диригент: Виктор Крумов
Асистент режисьор: Денис Бояджиев
Сценография и костюми: Гендони
Концертмайстор: Милена Иванова
Хормайстор: Ивона Иванова
Отговорен корепетитор: Мирослав Георгиев

Постановката на Държавна опера – Стара Загора ни препраща към Моцартовата опера „Дон Жуан“ и разглежда през призмата на съвремието ни вечните етични и морални проблеми, поставени в драматургията на познатата опера.

В ролите:
Дон Жуан, протагонист: Николай Моцов
Лепорело, спътник и доверен човек: Иван Кабамитов
Дона Елвира, жертва: Тереза Бракалова
Дона Анна, Дон Отавио, свидетели: Деси Стефанова и Валери Турманов
Трима съдии (хор от три мъжки гласа): Костадин Якшев, Марин Русинов, Игнат Желев
Il Commendatore – Nemesis (хор от пет женски фигури): Инна Андреева, Камелия Стойчева, Пролет Пенчева, Ивона Иванова, Лили Ходжева

Две жени и Дон Жуан
Дон Жуан на Моцарт е може би една от най-известните опери в историята на музиката. Неговият емблематичен статус е безспорен, отражението му във философията, литературата и въображението на обществеността остава неотслабващо в продължение на два века и половина. През 2021 г. и в условията на пандемията две жени: композиторът Албена Петрович-Врачанска и либретистката Яна Букова си поставят задачата и предизвикателството да развият по нов и коренно различен начин историята на неуморния прелъстител. Операта “Каменният празник” взема известните образи от либретото на Лоренцо Да Понте и ги изпълва с ново съдържание, пряко засягащо нашата съвременност и заплахата от екологична катастрофа, надвиснала над човечеството.

Опера за отмъщението на природата
В Каменния пир Дон Жуан, преследвачът, който ненаситно улавя, използва и изхвърля обектите на своята страст, се превръща в символична фигура на съвременния човек, образ на абсолютния потребител. Неговата арогантност и безотговорност го карат да оспори (както неговият предшественик предизвика Командoра) самата земя, на която стъпва, и самата планета, от която се храни. Гневът на природата носи неговата гибел.

Адът е на крачка
„Какво е ад?“ е една от ключовите теми на операта. Климатичният ад на ужасната жега и непоносими студове, които ще се случат? Моралният ад, до който водят грешките? Отказът от любов и милост? „Каменният празник“ започва с Дон Жуан сам на сцената, доволен и самодостатъчен в своето Его. И отново се оказва сам с Дон Жуан, след като унищожава всички, всичко и себе си. Адът е пустинята, която самият човек е създал.

Артистично описание
Структурно операта е замислена в две действия, всякo от които се състои от шест сцени. Имената на героите са взаимствани от тези в „Дон Жуан“ на Моцарт. Броят на гласовете следва последователността на Фибоначи, увеличавайки се от 1 на 13, докато първият акт се разгръща, и след това намалява от 13 обратно на 1 в рамките на втория акт. Всеки от героите е придружен от своя собствена „сянка – инструмент“, така че броят на инструментите също расте и намалява според последователността на Фибоначи. Имената на героите са взаимствани от тези в „Дон Жуан“ на Моцарт. Това създава много важно усещане за «постскриптум», продължава историята.

Тематично операта изследва връзката хищник-плячка, натрапчивата алчност за притежание и концепцията за ада. Текстът съдържа многобройни цитати, вмъкнати в него – от самата опера „Дон Жуан“, от научни и журналистически статии, но също така и от творбите на Киркегор, Камю и други. Във втората част тематичният акцент се измества и придобива фокус върху околната среда. Дон Жуан може да се разглежда като символична фигура на човека като цяло – човек, който не знае граници и проявява надменност, унищожавайки всички и всичко по пътя си към притежание, и по този начин води до собственото си унищожение. Женският хор на Il Commendatore – Nemesis може да се разглежда като Природата, която осъществява възмездие.